Винаги с мен, когато съм тъжна, весела, щастлива, нещастна, търсеща, бясна, спокойна.. няма значение, тя е там.... никога не ме изоставя, както и да се чувствам.

Пак след дълъг период на самота, бях поне за малко щастлива и то много, но сега отново съм сама... не просто сама... аз съм самотна... това май няма да спре да ме преследва.... единственото спасение е в нея... когато тя е с мен, тогава съм някоя друга, някъде другаде, там мога да съм която поискам... и тя ми помага да съм.

Чудя се колко ли други хора я усещат така, както аз? За един съм сигурна.... но само за него... наистина е освежаващо да си говорим с него на тази тема.

Когато бях малка, околните твърдяха, че съм някакъв музикален гений, нали съм абсолютистка... в музикалната школа влязох с отличен 6, на изпита ми слагаха тухли под краката, защото бях хипер дребничка... после с годините нещо се пречупи, спрях да свиря на пиано, и след като спрях започнах двойно повече да го правя... защото тогава я разбрах напълно. Да свириш не е просто да натискаш клавишите, трябва да я усетиш, после да я прекараш през себе си, и след това да я излееш навън така, че и другите да усетят същото, което ти си усетил.
Почнах и да композирам... после пях в един хор... беше страхотно изживяване, това да изградиш една песен с всичките останали певци, различните типове гласове.. и накрая да зазвучи като едно цяло и завършено нещо... да не говорим за преживяванията заедно по концерти, преди и след тях, турнето във Франция и Швейцария.. ехх хубави спомени си имам от онея години.

Обожавам да пея, леле понякога не ме свърта и почвам да си тананикам нещо, вкъщи редовно си пея сама в стаята, направо не знам съседите как не са ме изгонили още.

Обичам да ми пращат нови и нови песни и парчета, да ги изгълтвам на един дъх, после да ги чуя отново ако са ми харесали и да намирам нови неща в тях с всяко следващо слушане... не мога без музика, наистина не мога.... когато съм сама на улицата, в автобуса, където и да е...слагам слушалките и се потапям сякаш в другото измерение - онова с музиката.... другите не са там, все едно не сме с един и същи свят в този момент, и аз се чувствам някак специална, дори ми се е искало на моменти всички да чуват онова, което аз чувам.. но уви.. не е възможно.... тогава си мисля дали съм прекалено щастлива, или просто те са много нещастни от този факт....

Музиката е за мен..... живот...... енергия..... свят .....

http://www.youtube.com/watch?v=FuX5_OWObA0